Визия за БСП
Ето по какъв начин си представям идващото изявление с Корнелия Нинова: Журналистът я пита „ Как застройвате супата? Кога сервирате салатката на брачна половинка си? Готова ли сте за баба? “ Накрая Нинова не устоя „ Ама за какво ми задавате такива въпроси, нали съм партиен водач? “ Журналистът: „ Ох, аз пък разбрах, че се борите за обичайна роля на дамата... “
Парадоксът е, че партия, която следва да принадлежи на прогресисткия набор, целеустремено се трансформира в традиционалистка, да не кажа реакционна сила в нашето общество. Лъжата за Истанбулската конвенция беше самобитен връх в тази наклонност (колко елементарен би трябвало да си, с цел да повярваш, че „ обществен пол “ значи „ трети пол? “). Работата е в едно огромно изместване в извънредно дясно на Столетницата – естетически шовинизъм, стопански протекционизъм, игра със страховете на хората, силови решения във всички сфери. Така социалистите пробват да яхнат вълната и да се върнат на политическата сцена. Не е ясно единствено дали, както споделя Марин льо Пен, хората няма да предпочетат оригинала пред копието и наместо да завоюва, Българска социалистическа партия да загуби доста от прогресивно настроените си гласоподаватели.
Нито лява, нито дясна
Тайната е в произхода на тази партия. Защото политиката на Българска комунистическа партия мъчно може да се дефинира като лява или дясна, демократична или консервативна – тя лавира съгласно събитията: през 1950-те дискриминира положително турци и македонци, а през 1980-те ги преименува и изселва; през 1960-те устройва процеса против „ хомосексуалистите “, а след конференцията в Хелзинки почва да зачита правата им; в един миг окрупнява стопанската система, в различен - разкрупнява. Ленинизмът е такова нещо: би трябвало да се вземе властта, пък всичко друго след това.
Нищо не пречи на Българска социалистическа партия през днешния ден да направи завой от партия, подала молба за участие в Европейски Съюз, към антиевропейски позиции с Вишеградски уклон (днес тя все по-открито отхвърля приемането на еврото, да вземем за пример, базирайки се на Чехия и Унгария, които си били доста добре и без него). Да изиска унищожаване на плоския налог, който самата тя е въвела без някаква сериозна самооценка. Да тръгне по пътя на Доналд Тръмп с брутални подправени вести, които лековерни читатели на уеб сайтове възприемат поради общото си съмнение към всяка власт.
Лъжат ни
Гледа ни право в очите (т.е. в камерата) госпожа Нинова и лъже: Вазов бил изваден от образователната програма; канадското комерсиално съглашение щяло да ни залее с ГМО артикули, които прочее тя назова „ токсини “; заселвали сме били страната с мигранти под натиска на Европейски Съюз... Последната неистина беше същински рискова – нямало чума по добитъка, управляващите избивали животни за лично наслаждение. За нелепостите към Истанбулската спогодба споделих. Удивителното е, че симпатизантите ѝ, някои от които са образовани хора, не се обръщат обратно да кажат – ало, май тук поизлъга, Вазов се учи години наред; ало никакви мигранти не виждаме; ало, канадските вложители никакви ги няма... На фона на всичко това по какъв начин да възприемеш съществено позитивни неща, да вземем за пример това, че е добре ЧЕЗ да бъде платен от страната (според мен – краткотрайно, до момента в който се откри добър купувач).
Опитах се да прочета документа, наименуван „ Визия за България “ (преди беше „ удача “, след това „ смяна “...). Опитах, тъй като е мъчно да разграничиш някакви съдържателни линии в този поток от хубави неща – усилието ме върна във времето на соц-а, когато трябваше да зубрим решения на следващия партиен конгрес за изпита по „ Научен комунизъм “, а те бяха на практика неразграничими, тъй като всичко се повишаваше, усилваше и разрастваше отмерено във всички направления. Но показаха визията като покана за диалог. Нека тогава да приказваме.
Повече страна
Корнелия Нинова приказва на обичайния събор на Българска социалистическа партия на Бузлуджа
Ако има някаква концепция измежду положителните пожелания, това е връщането на страната в стопанската система. Дали приказваме за връщане в смисъл на обмисляне и надзор като в Китай, или пък персонална преса над олигарсите, както е в Русия? Или може би преобразяване на страната в търговски сътрудник на родната стопанска система, както прави Германия? Не излиза наяве. Държавата, да вземем за пример, ще финансира планове, дава заеми, та даже ще дефинира какви ще са водещите производства на районите, създавайки клъстъри. Не е неприятно. Само че документът не регистрира главния проблем, който поражда при спускането „ от горната страна “ на специализации - „ долу “ почват безкрайни разногласия за това, за какво на мен това, пък на оня – това. Министерството на образованието, да вземем за пример, десетилетия към този момент пробва да сътвори някаква специализация в българската просвета, което води само до братоубийствени войни сред научните кланове. Как страната да бъде безпристрастен съдия - по тази тематика са си блъскали главите в развитите страни епохи наред и са стигнали до извода, че тя би трябвало да се отдръпна от стопанската система. Да приемем, че това е неправилен ход – добре, само че в случай че се върне, по какъв начин ще сме сигурни, че няма да привилегирова своите хора, както нормално прави огромната страна? На Европейски Съюз очевидно не се разчита, тъй като сме „ горди “. Ами тогава какво, на нашите родни политици ли ще разчитаме да са безкористни? Ако най-малко беше регистрирана компликацията на въпроса щях повече да вярвам.
Не е ясно също по какъв начин по този начин увеличената роля на страната ще се съчетае с борбата против корупцията (която Елена Йончева назовава „ кумгейт “). Повече страна нормално значи повече корупция. Една „ визия “ следва да ни каже какви ще бъдат механизмите за решение на това – кой ще управлява, с какви пълномощия, какви органи. Т.е. увеличена роля на страната допуска модернизиран механизъм на ръководство, за какъвто няма и дума. Освен възобновената религия в компютърните технологии, за които у нас има вярване, че вършат нещата транспарантни. Да не подхващаме тематиката за положителните фрагменти - разбираме единствено, че няма да са мигранти, а чистокръвни българи, а както знаем българинът е добър по душа.
Замерване с хрумвания
Корнелия Нинова показва " Визия за България "
Има положителни хрумвания, като да вземем за пример ограничение на земеделските дотации, които в този момент доближават основно до едрите земевладелци. Или пък възроденият план на Национална движение „Симеон Втори" за фамилно подоходно облагане. Предлага се лекарите да не бъдат търговски сдружения – звучи отлично, единствено не е казано какви да са - служители в държавни лечебни заведения ли? Ами те ще желаят ли? Всеки ще хареса концепцията за гратис предучилищно обучение, за преизчисляване на всички пенсии, за обособяване на 0,9% за висше обучение – само че от кое място пари, план няма. Някъде се загатва опцията да се усили дългът, само че тогава следва ясно да се каже - едни ще са за, други срещу. Затова пък напълно тъкмо е изчислено, че „ шайката “ ръководещи ни обирала с по 10 милиарда годишно (аз споделям 17 милиарда, кой дава повече?).
Има и напълно фантастични хрумвания, като основаване на интелигентни градове с присъединяване на ВУЗ-ове. (Ура, нашият ВУЗ сме за!). По някакви аргументи се планува нов „ завършек на прехода “, който сякаш от дълго време беше приключил, а пък в учебните заведения трябвало да се учи по един учебник „ същинската история и литература на България “. Става страшничко. Кой ще каже коя е същинската литература и история? Който завоюва изборите ли? Поантата в речта на г-жа Нинова беше апелът към ръководещите: „ Не подменяйте идентичността на този народ! “ Помислих си: какъв брой би трябвало да презираш народа си, с цел да смяташ, че някой може да му „ промени “ идентичността. Вероятно си го показват като личната си хибридна агитация – пускаш някаква нелепост в неизвестен уебсайт и хайде, преформатираш националния харддиск.
А хората с същински леви убеждения?
Проф. Ивайло Дичев
Визията се посреща общо взето не със опозиция, както чака Нинова, а с насмешки от друг вид. Дали ще има диалог с „ народа “ - ще забележим. Боя се, че по множеството тематики ще бъдем на едно мнение, тъй като кой би се оповестил срещу „ повишение на приходите “?
Тъжно ми е за тези младежи, които имат откровени леви убеждения, и пред които през днешния ден няма различен избор. Хора, които имат вяра в напредъка, в толерантността, в солидарността - освен със сънародниците си. Които желаят да са част от едно огромно международно семейство, обединено към общи полезности и посока, а не себелюбив европаразит, който търси да смуче фондове, без да го е грижа за другите. Които са толкоз подозрителни към огромната страна, колкото и към огромните бизнес ползи.
Ами да не чакат, да се провеждат.
Парадоксът е, че партия, която следва да принадлежи на прогресисткия набор, целеустремено се трансформира в традиционалистка, да не кажа реакционна сила в нашето общество. Лъжата за Истанбулската конвенция беше самобитен връх в тази наклонност (колко елементарен би трябвало да си, с цел да повярваш, че „ обществен пол “ значи „ трети пол? “). Работата е в едно огромно изместване в извънредно дясно на Столетницата – естетически шовинизъм, стопански протекционизъм, игра със страховете на хората, силови решения във всички сфери. Така социалистите пробват да яхнат вълната и да се върнат на политическата сцена. Не е ясно единствено дали, както споделя Марин льо Пен, хората няма да предпочетат оригинала пред копието и наместо да завоюва, Българска социалистическа партия да загуби доста от прогресивно настроените си гласоподаватели.
Нито лява, нито дясна
Тайната е в произхода на тази партия. Защото политиката на Българска комунистическа партия мъчно може да се дефинира като лява или дясна, демократична или консервативна – тя лавира съгласно събитията: през 1950-те дискриминира положително турци и македонци, а през 1980-те ги преименува и изселва; през 1960-те устройва процеса против „ хомосексуалистите “, а след конференцията в Хелзинки почва да зачита правата им; в един миг окрупнява стопанската система, в различен - разкрупнява. Ленинизмът е такова нещо: би трябвало да се вземе властта, пък всичко друго след това.
Нищо не пречи на Българска социалистическа партия през днешния ден да направи завой от партия, подала молба за участие в Европейски Съюз, към антиевропейски позиции с Вишеградски уклон (днес тя все по-открито отхвърля приемането на еврото, да вземем за пример, базирайки се на Чехия и Унгария, които си били доста добре и без него). Да изиска унищожаване на плоския налог, който самата тя е въвела без някаква сериозна самооценка. Да тръгне по пътя на Доналд Тръмп с брутални подправени вести, които лековерни читатели на уеб сайтове възприемат поради общото си съмнение към всяка власт.
Лъжат ни
Гледа ни право в очите (т.е. в камерата) госпожа Нинова и лъже: Вазов бил изваден от образователната програма; канадското комерсиално съглашение щяло да ни залее с ГМО артикули, които прочее тя назова „ токсини “; заселвали сме били страната с мигранти под натиска на Европейски Съюз... Последната неистина беше същински рискова – нямало чума по добитъка, управляващите избивали животни за лично наслаждение. За нелепостите към Истанбулската спогодба споделих. Удивителното е, че симпатизантите ѝ, някои от които са образовани хора, не се обръщат обратно да кажат – ало, май тук поизлъга, Вазов се учи години наред; ало никакви мигранти не виждаме; ало, канадските вложители никакви ги няма... На фона на всичко това по какъв начин да възприемеш съществено позитивни неща, да вземем за пример това, че е добре ЧЕЗ да бъде платен от страната (според мен – краткотрайно, до момента в който се откри добър купувач).
Опитах се да прочета документа, наименуван „ Визия за България “ (преди беше „ удача “, след това „ смяна “...). Опитах, тъй като е мъчно да разграничиш някакви съдържателни линии в този поток от хубави неща – усилието ме върна във времето на соц-а, когато трябваше да зубрим решения на следващия партиен конгрес за изпита по „ Научен комунизъм “, а те бяха на практика неразграничими, тъй като всичко се повишаваше, усилваше и разрастваше отмерено във всички направления. Но показаха визията като покана за диалог. Нека тогава да приказваме.
Повече страна
Корнелия Нинова приказва на обичайния събор на Българска социалистическа партия на Бузлуджа
Ако има някаква концепция измежду положителните пожелания, това е връщането на страната в стопанската система. Дали приказваме за връщане в смисъл на обмисляне и надзор като в Китай, или пък персонална преса над олигарсите, както е в Русия? Или може би преобразяване на страната в търговски сътрудник на родната стопанска система, както прави Германия? Не излиза наяве. Държавата, да вземем за пример, ще финансира планове, дава заеми, та даже ще дефинира какви ще са водещите производства на районите, създавайки клъстъри. Не е неприятно. Само че документът не регистрира главния проблем, който поражда при спускането „ от горната страна “ на специализации - „ долу “ почват безкрайни разногласия за това, за какво на мен това, пък на оня – това. Министерството на образованието, да вземем за пример, десетилетия към този момент пробва да сътвори някаква специализация в българската просвета, което води само до братоубийствени войни сред научните кланове. Как страната да бъде безпристрастен съдия - по тази тематика са си блъскали главите в развитите страни епохи наред и са стигнали до извода, че тя би трябвало да се отдръпна от стопанската система. Да приемем, че това е неправилен ход – добре, само че в случай че се върне, по какъв начин ще сме сигурни, че няма да привилегирова своите хора, както нормално прави огромната страна? На Европейски Съюз очевидно не се разчита, тъй като сме „ горди “. Ами тогава какво, на нашите родни политици ли ще разчитаме да са безкористни? Ако най-малко беше регистрирана компликацията на въпроса щях повече да вярвам.
Не е ясно също по какъв начин по този начин увеличената роля на страната ще се съчетае с борбата против корупцията (която Елена Йончева назовава „ кумгейт “). Повече страна нормално значи повече корупция. Една „ визия “ следва да ни каже какви ще бъдат механизмите за решение на това – кой ще управлява, с какви пълномощия, какви органи. Т.е. увеличена роля на страната допуска модернизиран механизъм на ръководство, за какъвто няма и дума. Освен възобновената религия в компютърните технологии, за които у нас има вярване, че вършат нещата транспарантни. Да не подхващаме тематиката за положителните фрагменти - разбираме единствено, че няма да са мигранти, а чистокръвни българи, а както знаем българинът е добър по душа.
Замерване с хрумвания
Корнелия Нинова показва " Визия за България "
Има положителни хрумвания, като да вземем за пример ограничение на земеделските дотации, които в този момент доближават основно до едрите земевладелци. Или пък възроденият план на Национална движение „Симеон Втори" за фамилно подоходно облагане. Предлага се лекарите да не бъдат търговски сдружения – звучи отлично, единствено не е казано какви да са - служители в държавни лечебни заведения ли? Ами те ще желаят ли? Всеки ще хареса концепцията за гратис предучилищно обучение, за преизчисляване на всички пенсии, за обособяване на 0,9% за висше обучение – само че от кое място пари, план няма. Някъде се загатва опцията да се усили дългът, само че тогава следва ясно да се каже - едни ще са за, други срещу. Затова пък напълно тъкмо е изчислено, че „ шайката “ ръководещи ни обирала с по 10 милиарда годишно (аз споделям 17 милиарда, кой дава повече?).
Има и напълно фантастични хрумвания, като основаване на интелигентни градове с присъединяване на ВУЗ-ове. (Ура, нашият ВУЗ сме за!). По някакви аргументи се планува нов „ завършек на прехода “, който сякаш от дълго време беше приключил, а пък в учебните заведения трябвало да се учи по един учебник „ същинската история и литература на България “. Става страшничко. Кой ще каже коя е същинската литература и история? Който завоюва изборите ли? Поантата в речта на г-жа Нинова беше апелът към ръководещите: „ Не подменяйте идентичността на този народ! “ Помислих си: какъв брой би трябвало да презираш народа си, с цел да смяташ, че някой може да му „ промени “ идентичността. Вероятно си го показват като личната си хибридна агитация – пускаш някаква нелепост в неизвестен уебсайт и хайде, преформатираш националния харддиск.
А хората с същински леви убеждения?
Проф. Ивайло Дичев
Визията се посреща общо взето не със опозиция, както чака Нинова, а с насмешки от друг вид. Дали ще има диалог с „ народа “ - ще забележим. Боя се, че по множеството тематики ще бъдем на едно мнение, тъй като кой би се оповестил срещу „ повишение на приходите “?
Тъжно ми е за тези младежи, които имат откровени леви убеждения, и пред които през днешния ден няма различен избор. Хора, които имат вяра в напредъка, в толерантността, в солидарността - освен със сънародниците си. Които желаят да са част от едно огромно международно семейство, обединено към общи полезности и посока, а не себелюбив европаразит, който търси да смуче фондове, без да го е грижа за другите. Които са толкоз подозрителни към огромната страна, колкото и към огромните бизнес ползи.
Ами да не чакат, да се провеждат.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ